Стопанство
V. Стопанство.
През последните 40 години стопанският облик на територията на Североизточния приморски регион се променя коренно. Преди Втората световна война водещ отрасъл е селското стопанство, за развитието на което има благоприятни природни, демографски и стопански предпоставки /развиват се ХВП и леката промишленост/. С развитието на морския транспорт, туризма, ХП, промишлеността за строителни материали и машиностроенето през последните 4 десетилетия стопанският облик на региона е коренно променен. Днес в Североизточния приморски регион са регистрирани 44431 активни стопански субекта или 9, 9% от всички в България. По този показател той отстъпва единствено на Югозападния и Западния Тракийско-Родопски региони. Основната част от стопанските субекти са от Третичния стопански сектор /търговия, транспорт, туризъм/ и строителството. Повечето от тях са регистрирани във Варненска област, тъй като ориентацията на търговската дейност, туризма и повечето производства е към Черноморското крайбрежие и около канала “Варна-Девня”. Като основна стопанска ос на региона изпъква ж.п. линията Варна-Девня-Провадия-Каспичан-Нови пазар-Шумен. Добруджа разполага със значително по-малък стопански потенциал.
За развитието на Първичния икономически сектор в региона съществуват редица благоприятни предпоставки /почвено-климатични ресурси, наличие на пазари, находища на полезни изкопаеми и горски ресурси, макар и ограничени/.
Вторичният икономически сектор в региона е развит на основата на селскостопанското производство и добива на каменна сол, манган, варовик, обикновени и огнеупорни глини, каолин, кварцов пясък и дървесина.
Третичният икономически сектор се развива основно под влиянието на географското положение, природните ресурси за развитието на туризма и наличието на значителни стопански и демографски ресурси.
1. Водещ стопански отрасъл е промишлеността. В нея са заети около 1/3 от заетите в региона, а в частния й сектор - над 1/5. Промишлената продукция в региона е 9,5% от ОПП за страната или 2 пъти по-малка от тази в Югоизточния регион. Дълготрайните активи в отрасъла са над 11% от тези за страната. В редица промишлени производства регионът заема водещо място в България: 2-ро място по производство на обувки, 3-то място по производство на сирене и кашкавал, 2-ро място по производство на месо, 1-во място по производство на растителни хранителни масла и др.
Водещите промишлени отрасли са ХП, ХВП, машиностроенето, промишлеността за строителни материали, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост и др.
А/. Водещ отрасъл е химическата промишленост. Тя дава 30,2% от ОПП в региона. Развитието й е определено от наличието на местни суровини /варовик, каменна сол/, работна ръка и благоприятно транспортно-географско положение /излаз на Черно море/. Произвеждат се главно калцинирана сода и минерални торове. Основното предприятие е “Соди” в Девня, което е приватизирано през 1996г. от белгийската фирма “Солвей”. Последната присъства в България и преди Втората световна война. Предприятието е най-големият производител на калцинирана сода в Европа и е сред водещите фирми в света по това производство. Над 4/5 от продукцията му се изнася зад граница.
Химически производства има още в Шумен и Тервел, но те заемат незначителна част от общата продукция на отрасъла. Като цяло регионът дава около 10% от продукцията на ХП в страната, като заедно с Югоизточния регион произвежда 2/3 от продукцията на отрасъла в България.
Б/. Втори по значение промишлен отрасъл за Североизточния приморски регион е ХВП. В предприятията й се произвеждат 16,4% от ОПП в региона и над 11% от продукцията му в страната. През последните 4-5 години производството в ХВП спада значително, поради спада в селскостопанската продукция. Регионът произвежда над 17% от месото и месните произведения, 16,4% от сиренето и кашкавала, 3,7% от зеленчуковите и 6% от плодовите консерви, 26,3% от хранителните растителни масла, около 7% от тютюневите изделия и 8% от гроздовите вина в страната. Това е доказателство както за наличието на богата суровинна база, така и за важното място на региона в ХВП на България. Основните предприятия от отрасъла са съсредоточени в главните градски центрове на региона, но като цяло те са равномерно разпределени по територията му.
Основните консервни предприятия се намират в Добрич, Варна, Шумен, Балчик, Нови пазар, но малки консервни предприятия има и в редица други селища от региона.
Силно развита е мелничарската промишленост, поради наличието на богата суровинна база /пшеницата от Добруджа/. В региона се произвеждат над 12% от брашното в страната. Мелничните предприятия са разположени в зърнопроизводителните райони, като най-големите от тях са в Добрич, Шумен, Ген. Тошево, Каварна, Балчик, Нови пазар.
Регионът е на 1-во място по производството на растителни хранителни масла в страната. В Добрич е застъпено производството на маргарин /единственото предприятие в България/, а в Провадия и Шумен се произвежда олио.
През последните години значително спада производството на гроздови вина и сега регионът е на 6-то място в страната. Основните предприятия се намират във Велики Преслав, Варна и Добрич.
Производството на бира е застъпено в Шумен и Варна, като регионът дава около 20% от пивото в страната.
Развитото животновъдство във връзка с богатата му фуражна база определя и водещото място на Североизточния приморски регион в месната промишленост /2-ро място след Северния централен регион/. Основните мощности се намират в Добрич, Варна, Шумен и Смядово.
Развитото животновъдство осигурява богата суровинна база и за млечната промишленост в региона. В него се произвеждат около 12% от пастьоризираното мляко и над 15% от млечните масла в България. Основните предприятия на отрасъла се намират във Варна, Добрич, Балчик, Каварна, Шумен и Тервел. Същевременно през последните години в отрасъла работят и значителен брой малки частни предприятия, произвеждащи висококачествена продукция за вътрешния и външен пазар.
В Девня е застъпено производството на захар /около 10% от това в страната/, а във Варна е открита частна фабрика за захарни и шоколадови изделия.
В/. Трети по значение промишлен отрасъл в региона е машиностроенето. В него се произвеждат 15,2% от ОПП в страната и над 16% от продукцията на отрасъла в страната. Представено е от множество отрасли и производства. Сред тях изпъква транспортното машиностроене – производство на кораби /Варна/ и корабно оборудване /Добрич, Шумен, Провадия, Нови пазар/, товарни автомобили /до 1998г. в комбината “Мадара”-Шумен/, двигатели с вътрешно горене /Варна - 95% от тези в страната/, ремаркета /Велики Преслав/, контейнери /Добрич/, акумулатори и филтри /Добрич/, трактори /Варна - 1% от производството в България/. До края на 1996г. във Варна се сглобяват и леки автомобили “Роувър”, но поради субективни причини това производство е преустановено.
В Североизточния приморски регион са застъпени и производствата на машини за ХП /Провадия/, строителна техника /Каварна/, опаковъчни машини /Тервел и Балчик/, манометри /Варна/, парни котли /Добрич/, нестандартно оборудване /Шумен/ и др.
Металообработването е представено основно от фирма “Алумина” /Шумен - алуминиеви профили, дограма, фолио и др./ и от леярни в другите по-големи предприятия.
Г/. Електротехническата и електронната промишленост произвежда едва 1,5% от ОПП в региона и около 4% от продукцията на отрасъла в България. Продуктовата й листа включва битови електроуреди /Варна - перални, бойлери, печки/, радиатори /Смядово/, електротабла и електронна апаратура /Добрич/, електропещи /Балчик/.
Д/. Промишлеността за строителни материали дава 6,5% от ОПП в региона и 23,5% от продукцията на отрасъла в страната. По тези показатели това е 4-ти по значение промишлен отрасъл в Североизточния приморски регион, който се развива на базата на находищата от варовик и глини. В региона се произвеждат 10,8% от тухлите и циглите в България. Основното предприятие е циментовият завод в Девня. Производството на тухли и цигли е застъпено в Дългопол, Ген. Тошево и Каспичан. Във Варна, Шумен и Добрич има предприятия за готови строителни конструкции, чието производство през последните няколко години намалява значително, поради ограничаването на панелното жилищно строителство.
Е/. Стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост дават 5% от ОПП в региона и 30% от продукцията на отрасъла в страната. Развитието й в региона се базира на наличието на местни суровини /кварцов пясък и каолин/ и благоприятното транспортно-географско положение. Порцелан и фаянс се произвеждат в Каспичан и Нови пазар, а стъкло - в Белослав и Нови пазар.
Ж/. Стабилна суровинна база за развитие в региона имат и кожарската, кожухарската и обувна промишленост. Те дават 2,4% от ОПП в региона и около 18% от продукцията им в страната. В Добрич се произвеждат 17,4% от обувките в България /предприятието е специализирано в производството на детски обувки/. Производството на кожи е застъпено в Шумен, а на кожуси - В Добрич.
З/. Дърводобивната и дървообработващата промишленост дават 1,9% от ОПП в региона и над 8% от продукцията им в страната. Североизточният приморски регион произвежда 5,7% от дървения материал в България и 1,3% от дъските. Основните предприятия са във Варненска област - Долни Чифлик, Дългопол и др.
И/. Текстилната и трикотажна промишленост имат незначително място в структурата на промишлеността в региона. Те дават едва 1,1% от ОПП в региона и около 3% от продукцията им в страната. В региона се произвеждат 9% от памучните и само 0,4% от вълнените платове в страната. Основните предприятия са във Варна, Каварна, Шумен и редица други селища, разполагащи със свободна женска работна сила.
Й/. Шивашката промишленост произвежда 1,1% от ОПП в региона и над 13% от продукцията на отрасъла в страната. Развитието й е под въздействието на факторите работна сила, потребление, географско положение. По-големите предприятия са във Варна, Шумен, Добрич. В региона през последните няколко години започват работа и множество частни шивашки предприятия както в по-големите, така и в по-малките селища.
К/. В Североизточния приморски регион е застъпен и добива на манганова руда, който осигурява 1,2% от общата му промишлена продукция и 1,8% от продукцията на цветната металургия в България.
Л/. Енергетиката заема незначително място в структурата на промишлеността, тъй като регионът не разполага с енергоносители. Тук се произвеждат само 5% от електроенергията в страната. Основен производител на електро- и топлоенергия е ТЕЦ”Варна”, която е с мощност 1260мгвт и работи с вносни въглища от Украйна. Централата разполага със собствен кей във Варненското езеро. В останалите по-големи градове от региона работят малки ТЕЦ и ДЕЦ, някои от които са фирмени.
Като цяло териториалната структура на промишлеността е нерационална, тъй като основните предприятия са концентрирани около плавателния канал “Варна-Девня” и ж.п. линията от Варна за Шумен. В тази връзка в региона съществуват редица екологични и социални проблеми, свързани с развитието на отрасъла.
2. Селско стопанство. Отрасълът е основен за Първичния икономически сектор в региона. Той дава около 25% от създадения НД в Североизточния приморски регион. Като цяло СС /селското стопанство/ е повлияно в развитието си от благоприятните природни условия, географското положение на територията, наличието на значителни преработвателни мощности от ХВП и леката промишленост и от потреблението в големите градове и черноморските курорти през лятото.
В тази връзка водещ отрасъл е растениевъдството. Почвите в Североизточния приморски регион и особено в Добруджа се отличават с максимално естествено плодородие, което определя и специализацията в областта на растениевъдството.
Регионът разполага с 7000000дка обработваема земя или 14,9% от тази в страната. Около 97% от нея е заета с ниви, а площите с многогодишни плодови и ягодови насаждения заемат 2,6%. Посевните площи в региона са около 5380000дка или около 77% от обработваемата земя. Около 65% от посевните площи са заети със зърнени култури - основно зърнено-хлебни. В региона се добиват около 27% от пшеницата в България /1-во място/ и 25,6% от царевицата /също 1-во място/. Основната част от производството на пшеница и царевица се дава от Добричка област. Североизточният приморски регион е основен производител и на варива. В него се добиват около 40% от фасула и почти 50% от соята в страната. Отглеждат се още ечемик, овес, ръж, фуражен грах и др.
Техническите култури заемат около 22% от посевните площи в Североизточния приморски регион. Над 96% от площите им са заети с маслодайни култури. Основната маслодайна култура е слънчогледът, който заема 96% от посевните площи с технически култури. По производството на слънчоглед регионът е на 1-во място в България /над 26% от добивите в страната/. Тази култура се отглежда основно в Добричка област, като преработката й се извършва в Добрич и Провадия.
Около 1,7% от посевните площи на техническите култури са заети с тютюн. Отглежда се както ориенталски, така и широколистен тютюн в района на Източна Стара планина. Добивите от тютюн са около 6% от тези в страната.
Регионът е основен производител на влакнодаен лен през последните няколко години. На територията му се намират около 73% от площите с тази култура.
Върху ограничени площи се отглеждат фъстъци и захарно цвекло. Цвекло се отглежда основно край захарния завод в Девня, като добивите му са едва около 6% от тези в страната.
Зеленчуковите култури заемат 3,3% от посевните площи в Североизточния приморски регион. По производство на зеленчуци регионът отстъпва само на Западния Тракийско-Родопски и Югоизточния регион /около 14% от общия добив в страната/. Отглеждат се основно домати, краставици, зрял кромид лук и зелен пипер, но е застъпено и отглеждането на червен пипер, зеле, зелен фасул и др. Регионът дава 12% от доматите, 14,5% от краставиците, около 10% от зеления пипер, 12,7% от зрелия кромид лук, 18,4% от зелето, 7,3% от зеления фасул в България. Основната част от площите със зеленчуци се намират по долината на река Камчия /Варненска област/.
В Добричка област се отглеждат дини и пъпеши, като добивите им са около 11,5% от тези в страната. В южните части на региона се отглеждат и картофи, като добивите им са 5% от тези в страната.
В Североизточния приморски регион се отглеждат и разнообразни плодови култури: лозя, ябълки, череши, кайсии, круши, праскови, орехи, ягоди и др. На територията му се добиват над 9% от плодовете в страната /включително 10,5% от ябълките, 9,6% от гроздето, 6,5% от сливите, 9% от ягодите/. Основната част от плодовете се използва като суровина в консервната промишленост, но значителна част се предлага и на пазарите по Черноморието през лятото.
Във връзка с развитието на животновъдството, в региона широко е застъпено отглеждането на фуражни култури /основно силажна царевица и люцерна/.
Животновъдството в Североизточния приморски регион се развива при наличието на богата суровинна база. Водещите му подотрасли са говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство. На негова територия се намират 21% от говедата, 21% от свинете, 14% от овцете, 19,6% от пчелните семейства, 17% от птиците, 17% от зайците и значителна част от биволите, конете, магаретата и други селскостопански животни в страната. Основната част от говедата и биволите се отглеждат в Шуменска и Варненска области, докато по-голямата част от птиците се отглеждат в Добричка област. Овцевъдството е застъпено основно в южните части на Варненска и Шуменска области.
В региона е развит и риболовът, като основните му центрове са Варна, Балчик, Каварна и други черноморски селища.
За разлика от други региони в България, в Североизточния приморски регион силно са развити отраслите от Третичния икономически сектор. Сред тях водещо място имат транспортът и туризмът.