Население и селищна мрежа
ІІІ. Демографска ситуация.
Населението на Североизточния приморски регион наброява 887517д. или 10,8% от населението на България. След 1989г. числеността му намалява с около 100000д., като само през 1991г. и 1992г. – с 75000д. Това се дължи главно на емиграциите към Турция през 1989г. и началото на 90-те години. Най-слабо е намалението на населението във Варненска област, поради по-голямите й стопански и демографски ресурси, а максимално то е в Шуменска област.
Под влиянието на стопански, политически и демографски фактори населението на региона е неравномерно разпределено. Основната част от него (около 50%) живее на територията на Варненска област, докато в Шуменска област живеят 24,3% от жителите на региона.
През последните 10 години се отбелязва тенденция към концентрация на население във Варненска област за сметка на Шуменска и Добричка област. Това се дължи главно на по-добрите възможности за намирането на работа в условията на висока безработица в страната и региона.
Успоредно с намаляването на населението спада и неговата географска гъстота, която днес е 74,9д/км2. Най-голяма е гъстотата във Варненска област /116,0д./км2/, докато в Добричка област тя е едва 48,0д./км2. Тези различия се дължат основно на различията в стопанската специализация и ресурсите на отделните области.
С максимална концентрация на население се отличават общините Варна, Добрич и Шумен, където гъстота му е значително по-висока от средната за региона /във Варненска община достига 1500д./км2, а в Добричка - около 900д./км2/. Това се дължи на концентрацията в посочените общини на основната част от стопанските ресурси в региона и на 57,7% от населението му. Същевременно общините, които имат ограничени стопански ресурси /Крушари, Бяла, Шабла, Ветрино, Ген. Тошево и др./, се отличават с гъстота на населението си под 20д./км2.
Поради особеностите на релефа в региона, почти 100% от населението му обитава територии с надморска височина до 500м.
Стопанската специализация на Североизточния приморски регион се отразява в относително високия дял (71%) на градското население, което във Варненска област е над 80%, а в Шуменска - около 60%. Концентрацията на населението в градовете се отразява до голяма степен върху неговото поведение.
Населението в региона се характеризира с относително благоприятна полова и възрастова структура, което се дължи на някои особености в етно-културния му облик и на стопанската му специализация. Делът на мъжете е 49% и е по-висок от средния за страната. В редица общини /Аврен, Белослав, Бяла, Вълчи дол, Девня, Долен чифлик, Дългопол, Никола Козлево, Преслав и др./ мъжете са около и над 50% от населението, докато в по-големите градове от региона делът им е около 48%. Тези различия се дължат както на миграциите, така и на различията в естественото възпроизводство на населението.
Като цяло населението в Североизточния приморски регион разполага с по-големи възпроизводствени и трудови възможности в сравнение с редица други региони от България. Това се доказва и от състоянието на неговата възрастова структура. Делът на лицата под 16 години е над 20%, докато лицата в пенсионна възраст са около 22%. С най-застаряло население са общините Аврен, Ветрино, Ген. Тошево и др., в които делът на пенсионерите е над 30%. Тези общини имат изчерпани демографски и трудови ресурси, докато с максимални демографски ресурси изпъкват общините Варна, Шумен, Добрич, Девня и др., чието население е с по-благоприятна възрастова структура.
Вътрешнорегионалните различия във възрастовата структура на населението до голяма степен се определят от неговата етническа и конфесионална нееднородност. В региона живеят около 20% от етническите турци в България. Делът им в населението на Шуменска област достига около 1/3, в Добричка - около 15% и 7,5% - във Варненска.
По-висок от средния за страната е и делът на циганите (5,5%), като основната част от тях обитават Добричка област. В региона живеят 16% от циганите в страната.
Етно-културните особености на населението в Североизточния приморски регион се изразяват и във влошената му образователна структура /по-нисък дял на лицата с висше и полувисше образование и по-висок дял на лицата с основно и по-ниска степен на образование в сравнение със средните показатели за страната/. С най-влошена образователна структура е населението в Добричка област, докато Варненска област се отличава с по-благоприятна образователна структура на населението, дори в сравнение със страната.
Етно-културните особености на населението в региона и възможностите за трудовата му реализация /туризъм, морски транспорт и др./ определят до голяма степен особеностите в естественото му възпроизводство. Нивото на брачност (4,4‰) е над средното за България, като брачността в градовете (5‰) е сред най-високите в страната. Това е доказателство за относително младата възрастова структура на населението и големите му възпроизводствени и трудови възможности. Същевременно регионът се отличава и с висока разводимост (1,4‰), което до голяма степен е във връзка с особеностите на стопанската му специализация.
Особеностите в етно-културния облик на населението, благоприятната му полово-възрастова структура и възможностите за трудова реализация в Североизточния приморски регион са определящите фактори за относително високата раждаемост (8,4‰). По този показател регионът отстъпва единствено на Югоизточния регион. Около 58% от новородените са в общините Варна, Добрич и Шумен, докато в общините Аврен, Бяла, Ветрино, гара Хитрино, Шабла, Смядово и Суворово се раждат едва 4% от децата в региона. Това доказва съществуването на значителни вътрешнорегионални различия в разпределението на демографските ресурси. С максимални относителни стойности на раждаемостта изпъкват общините Върбица, Никола Козлево, Долни чифлик, а с минимални - общините Ветрино, гара Хитрино, Вълчи дол и др.
Относително благоприятната полово-възрастова структура на населението определя и по-ниската смъртност (13,5‰) в Североизточния приморски регион. Максимална е смъртността в общините Ветрино, Аврен, Вълчи дол, Каспичан и Смядово (над 20‰), докато в общините Шумен, Венец и Каолиново стойностите й са минимални за региона (около 10‰). Върху нивото на смъртността силно влияние оказва състоянието на здравеопазването. В град Варна се намират специализирани здравни заведения с национално значение, което влияе положително върху нивото на този показател в региона. Това е видно и от нивото на детската смъртност (13,6‰), което е по-ниско от средното за страната. За разлика от другите региони в България детската смъртност в Североизточния приморски регион през последните няколко години бележи спад, което се дължи основно на намаляването й в градовете и на наличието на специализирани здравни заведения във Варна.
Като потвърждение на извода за относително благоприятната полово-възрастова структура на населението в региона са и сравнително малките отрицателни стойности на естествения му прираст (-5,1‰). С максимален отрицателен естествен прираст изпъкват общините Вълчи дол, Ген. Тошево, Добрич /селска/, Суворово, Смядово и др. С относително най-малки отрицателни стойности на естествения прираст са общините Добрич, Върбица, Долни чифлик, Каолиново, Венец и др. За разлика от регионите в Южна България в Североизточния приморски регион няма общини с положителен естествен прираст на населението, което е показателно за демографската ситуация.
През последните 10 години регионът се отличава с висока миграционна подвижност на населението, определена главно от емиграциите. През този период емигрират около 80000д., по-голямата част от които към Турция. През същия период нараства и броят на изселилите се към други региони от страната /основно към градовете София, Пловдив, Бургас/, като и вътрешното миграционното салдо е отрицателно. С положително салдо са само общините Варна, Суворово, Балчик, Добрич, Гара Хитрино и Шумен. Основната част от миграциите в границите на региона са насочени от села към градове, което е доказателство за наличието на демографски ресурси в много селски селища. Тези тенденции в миграционната подвижност на населението са показателни за стопанските промени в региона.
В региона живеят около 11% от всички заети лица в страната и около 10,5% от безработните. Той се отличава с по-ниска заетост от тази в страната в промишлеността и по-висока заетост в селското стопанство, транспорта и туризма. Това до голяма степен определя и по-ниската безработица в сравнение със страната. Тази особеност в структурата на заетост и безработицата се дължи на специализацията на региона в туризма, морския транспорт и селското стопанство, което е отражение на географското му положение и природните ресурси.
ІV. Селища и селищна мрежа.
Селищната мрежа в Североизточния приморски регион е представена от 524 населени места, от които 23 са градове. До 1996г. статут на гарово селище има гара Хитрино. Над 50% от селищата в региона /215/ са в пределите на Добричка област, докато в Шуменска област има само 151 населени места. Средната гъстота на селищната мрежа е 4,4 селища/100км2 или тя е равна на средната за България. С максимална гъстота е селищната мрежа в Шуменска област (4,6/100км2), което е отражение на природните условия за стопанското й развитие в миналото.
Средната населеност на 1 селище в региона е 1694 жители, като стойностите на този показател във Варненска област достигат 2817ж., при 1053ж. за Добричка област и 1431ж. в Шуменска област. Тези различия са отражение на стопанската специализация на отделните административни области и тенденциите в цялостното им развитие.
Средната населеност на градовете от региона /27426ж./ е значително над средната за България, което отразява мястото и ролята на градовете в селищната мрежа и главно - на най-големите градове. Преобладават градовете с население под 10000д. /16 на брой/. Най-малки по население са Плиска /1218ж./, Каолиново /1623ж./, Бяла /1912ж./, Върбица /3490ж./, Каспичан /3500ж./, Вълчи дол /3537ж./ и др. С население до 25000д. са 4 града – Балчик /11965ж./, Каварна /11811ж./, Нови пазар /14063ж./ и Провадия /17420ж./.
Най-големите градове в Североизточния приморски регион са Варна /299800ж./, Добрич /100400ж./ и Шумен /94686ж./.
Поради високата безработица и влошените екологични и социални условия, през последните 10 години намалява населението на всички градски селища в региона главно за сметка на изселванията. Доказателство за това е фактът, че с положително миграционно салдо са само градовете Варна, Суворово, Върбица, Каолиново и Шумен, а с положителен естествен прираст е населението само на Долни Чифлик и Суворово.
Средната населеност на селата в Североизточния приморски регион е 512д. или под средната за страната. Най-големи /с повече от 3000ж./ са селата Игнатиево, Тополи и Аксаково. Основната част от селските селища обаче са с население под 500д. и това се отнася преди всичко за тези от Добричка област.
В административно отношение селищата от региона са групирани в 3 области /Варненска, Добричка и Шуменска/ и 30 общини /12 във Варненска, 10 в Шуменска и 8 в Добричка област/.