І. Демографска ситуация.
Населението на Северозападния регион в края на 1998г. е 593546д. или 7,2% от населението на България. Неговият брой намалява още от средата на 40-те години, поради оставането на територията му встрани от основните транспортни магистрали в страната, близостта до столицата и негативното влияние на границата със СРЮ. През 1934г. жителите в територията на региона са около 693000д., а през 1946г. числеността им достига 726000д.
През последните 30 години населението на региона намалява с бързи темпове, основно под влиянието на застарялата му възрастова структура. След 1985г. то намалява с около 77000д., като само през периода 1993 - 1997г. намалението е с 25000д. /0,9% средногодишно/. През последните 10 години най-значително е намалението на населението в област Монтана, което се дължи както на депопулацията в селските й райони, така и на изселванията от град Монтана, поради високата безработица в него.
VІІІ. Териториално - административно деление и основни селища в региона.
Регионът обхваща 3 административни области - Врачанска, Монтана и Видинска. С максимални стопански и демографски ресурси е територията на Врачанска област. Тя има площ 3935,7км2 и население над 258002д. /43,5% от населението на региона/. На територията й са формирани 11 общини, които обхващат 127 селища /9 града/. Стопанският облик на областта се дава от производството на електроенергия, карбамид, торове, чугунени отливки, въжета и др., както и от производството на зърно, лозарството и винарството.
Естествен център на областта и най-голям град в региона е Враца /73805ж./. Градът възниква на река Лева в близост до пролома Вратцата, откъдето произлиза и името му. В този район съществува римска крепост, която е възстановена през ХVв., за да контролира пътищата за река Дунав. Още преди Освобождението селището се развива като занаятчийско и търговско средище в Предбалкана. След 1878г. в него са построени фабрика за дървени калъпи за обувки, работилница за кабриолети, за печки, за копринен текстил и др. Градът се развива и като административен и търговски център през периода до Втората световна война. През последните 30 години градът е център на ХП, ХВП, машиностроенето, мебелното производство и други производства. В него има филиал на УНСС и ВТУ, учителски полувисш институт /колеж/, колеж за медицински сестри и др. Враца е значителен транспортен център в Северозападна България, както и изходен пункт към някои туристически обекти с национално значение /връх Вола, Околчица, пещерата “Леденика” и др./. Нарастващата безработица през последните години довежда до масови изселвания, поради което населението му намалява с бързи темпове.
Бяла Слатина /14970ж./ е вторият по големина град в областта. В началото на ХХв. селището е център на богата земеделска околност. Тласък за развитието му дава построяването на теснолинейната ж.п. линия от Червен бряг за Оряхово. В тази връзка се развиват мелничарството, текстилната индустрия и маслодобивната промишленост. Сега основните предприятия са шивашкото, консервното и предприятието за резервни части на електрокари.
Град Козлодуй /15070ж./ е третият по големина град в областта. Той получава градски статут през 1969г., а развитието му се свързва изключително с АЕЦ ”Козлодуй”.
Град Кнежа /13500ж./ е с изявени земеделски функции както в миналото, така и днес. В него фенкционира НИИ по царевицата, завод за калибрирана царевица, предприятие за стъклопласти, маслодобивно предприятие и др.
Град Мездра /12765ж./ се развива след прокарването на ж.п. линията София - Варна през 1901г. Значението му нараства с прокарването на линията от Мездра за Лом през 1914г. Сега основните предприятия в града са пивоварната “Леденика”, текстилното предприятие, предприятието за облицовъчен варовик и др.
Град Оряхово /6620ж./ се развива в сянката на Козлодуй. Селището е крайна гара на теснолинейката от Червен бряг и стопанството му се базира на дървообработващо предприятие, производството на крикове и др.
Град Мизия /4300ж./ дължи развитието си на целулозно-хартиеното предприятие, както и на производството на фуражи.
Град Роман /3490ж./ е ж.п. гара на линията София - Варна и в него функционира единственото в България предприятие за стоманени въжета.
Град Криводол /3890ж./ е със селскостопански облик и функции.
Област Монтана има население от 194136д. /32,7% от региона/ и територия от 3617,6км2. На територията й се намират 130 селища /8 са градове/, групирани в 11 общини. Стопанството й е специализирано в производството на акумулатори, обувки, електроакустична апаратура, консерви, отглеждането на зърнени култури, животни и слънчоглед.
Център на областта е град Монтана /50090ж./. Селището е наследник на римската крепост “Монтанезиум”, построена на левия бряг на река Огоста край карстов извор. До 1891г. селището се нарича Голяма Кутловица и е със статут на село. От 1892г. то получава сегашното си название. Развитието на Монтана през последните 40 години се дължи на статута му на окръжен и областен център. Сега стопанският му облик се определя от предприятието за подова керамика, акумулаторния завод, производството на фитинги и трикотаж, обувното предприятие. В града има филиал на УНСС.
Град Лом /29060ж./ е вторият по големина в областта. До 1959г. той е най-голямото селище в територията й, но с обявяването на Монтана за окръжен център, Лом губи постепенно значението и населението си. Градът е наследник на римската крепост “Алмус”. Стопанският му облик се дава от пивоварната “Алмус”, фирмата “Дунав” за електрокари /не работи/, захарния завод /не работи/, консервно предприятие, предприятие за фураж и др.
Град Берковица /15990ж./ е разположен в началото на Петроханския проход. В тази връзка през Възраждането той се развива като занаятчийско средище /грънчарство, дървообработване, тъкачество/. До Втората световна война стопанското развитие на селището е забавено, поради оставането му встрани от основните транспортни артерии в региона и страната. Сега стопанският му облик се дава от дървообработването, производството на мраморни плочи, винарската промишленост, производството на пластмасови изделия и др.
Град Вършец /7340ж./ се развива като курорт още преди Втората световна война. Днес той е балнеолечебен център с национално значение, а в него има предприятие за дроселови клапи.
Град Чипровци /2700ж./ е наследник на римско селище. През ХVІ-ХVІІв. се развива като рударско селище, като с рудодобив се занимават предимно немци. През Възраждането се развива и килимарството. Днес Чипровци разчита на добива и обогатяването на руди и на килимарството.
Град Вълчедръм /5180ж./ е със земеделски облик. В него се произвеждат резервни части за електрокари и консерви.
Град Брусарци /1660ж./ е един от най-малките градове в България.
В град Бойчиновци /2320ж./ има предприятие за растителни хранителни масла и затвор за малолетни.
Видинска област има население от 141408д. /около 24% от това на региона/ и територия от 3034,7км2. Тя е с минимални демографски и стопански ресурси. Това определя високата безработица на територията й и бързото й обезлюдяване и през последните 10 години. В стопанско отношение областта е специализирана в производството на водни помпи, гуми, изкуствени влакна, шивашки изделия, гипс, вина и ракии, консерви.
Център на областта е град Видин /61500ж./. Той е наследник на келтско селище /ІІІв.пр.Хр./, а с идването на римляните се превръща в град с името Бонония. След 1878г. селището запада, поради оставането му в крайните северозападни части на държавата. До Втората световна война в него са построени предприятия за тютюн, храни, порцеланови изделия и др. През последните 40 години обликът на града се дава от “Видахим” /гуми, влакна и др./, цигарената фабрика, предприятието за водни помпи, консервното предприятие, шивашкото и др. Значението на Видин нараства с пускането на фериботната връзка за Калафат. Сега градът има свободна безмитна зона. Силно развитие като транспортен център и граничен пункт градът ще получи след построяване на втория мост над р.Дунав.Във Видин има театър, НИИ по млечна промишленост и др. В средновековната крепост “Баба Вида” се провеждат в близкото минало концерти на открито.
Град Белоградчик /5950ж./ е център на производството на телефони и АТЦ в България. Той е и атрактивен обект за познавателен туризъм /Белоградчишките скали, крепостта и др./, но лошото състояние на транспортната инфраструктура пречи за развитието му.
Град Кула /4200ж./ е наследник на ремската крепост “Кастра Мартис”. В него има предприятия за млечни продукти, за каучукови изделия и конопено влакно.
Градовете Брегово /3240ж./ и Дунавци /3270ж./ са със земеделски облик. Подобен облик имат и градовете Грамада /2260ж./ и Димово /1400ж/.
ІХ. Проблеми и перспективи за развитието на региона.
Бъдещото развитие на Северозападния регион е немислимо без решаването на следните основни проблеми:
Обезлюдяването му с бързи темпове и основно на пограничните общини и селища, което е във връзка както със застаряването на населението, така и с високата му безработица.
До голяма степен изселването на населението от региона се дължи и на екологичните проблеми на територията му, свързани с АЕЦ ”Козлодуй”, ”Химко”, ”Видахим”, ”Белоизворски цимент” и други водещи предприятия.
Повечето промишлени предприятия през последните години бележат огромен спад в производството си, което се дължи както на ограничените пазари, така и на липсата на суровини. За последното допринася и огромният спад в селскостопанското производство в региона, което е свързано с ограничаването на напояваните и наторявани площи.
Въпреки съществуването на множество проблеми в стопанското и демографско развитие на региона, бъдещето му е тясно свързано с ядрената енергетика, селското стопанство, транспорта по река Дунав и развитието на туризма.
Под влиянието на стопански, политически и чисто демографски фактори, населението на региона е неравномерно разпределено. Над 43,5% от него живее в територията на Врачанска област, докато във Видинска област живеят едва 23,8% от жителите на региона.
Средната му географска гъстота е 56д./км2 или тя е значително под средната за България. Максимална е гъстотата на населението във Врачанска област (65,5д./км2), докато във Видинска стойностите й са минимални (46,6д./км2). Сред общините с максимална гъстота (над 100д./км2) изпъкват Видинска, Врачанска, Ломска и Монтанска. С минимални стойности (около и под 20д./км2) е географската гъстота на населението в общините Чупрене, Г.Дамяново, Бойница, Макреш и др.
Под влиянието на горепосочените фактори населението в Северозападния регион има неравномерно разпределение и по височинни пояси. През последните 20 години продължава тенденцията за бързо обезлюдяване на полупланинските и планински територии /с над 500м надморска височина/. Около 50% от населението в региона обитава територии с надморска височина от 100 до 200м и от 300 до 500м. Около 45% от жителите на региона живеят в територии с надморска височина до 100м и от 200 до 300м. Над 60% от населението на Видинска област обитава територии с надморска височина до 50м, което се дължи на концентрацията му в град Видин.
Изчерпването на демографските ресурси на селските селища от региона води до концентрацията на население в градовете. Делът на градските жители (58%) обаче все още е по-нисък от средния за страната, което доказва съществуването на ресурси за демографско развитие в селата от региона. С по-висок дял от средния за региона е градското население в общините на по-големите градове - Видин, Враца, Лом, Монтана, Козлодуй и др. Същевременно изцяло селско население имат общините Макреш, Чупрене, Ново село, Ружинци, Борован, Хайредин, Г. Дамяново, Якимово и Медковец.
Делът на мъжете в населението на Северозападния регион е 49% (49,3% в градовете и 48,7% в селата) и той е по-висок от средния за България. Това се дължи на заселванията на мъже в пенсионна възраст от други области, както и на концентрацията на мъже в Козлодуй и в други селища, където има работни места за тях. В тази връзка мъжете са над 50% от населението на общините Грамада, Козлодуй и Г.Дамяново.
Относително най-благоприятна е половата структура на населението във Врачанска област, докато най-нарушена е тази структура във Видинска област. Тези различия зависят както от различните стопански, така и от демографските условия.
Населението на региона има по-малки трудови и възпроизводствени възможности в сравнение с останалите региони от страната. В под трудоспособна възраст са едва 17% от жителите му (19,9% от градските и само 13% от селските), докато в пенсионна възраст са 30,5% (17,8% в градовете и 48% в селата). С най-влошена възрастова структура (най-голям дял на пенсионерите) е населението в общините Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене, Борован, Криводол, Хайредин, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Медковец и Якимово. В много от посочените общини делът на пенсионерите е над 50% от цялото им население.
Под 14 годишна възраст са едва 15,8% от жителите на Северозападния регион (16,8% за страната), докато на възраст между 15 и 49г. са 39,8% (33,8% за страната). Това доказва изчерпването и на възпроизводствените възможности на населението в региона и главно в гореизброените общини.
Състоянието на ПВС на населението до голяма степен е резултат от състоянието на етно-конфесионалната му структура. Делът на етническите българи е около 93% (значително над средния за страната), докато този на етническите турци е едва 0,3% (около 30 пъти под средния за страната). По-висок дял от средния за страната имат циганите - над 6%. В религиозно отношение населението на региона в огромната си част принадлежи към 2 източно-православни митрополии /Врачанската и Видинската/. Това от своя страна е свързано и с по-ниската му плодовитост в сравнение с други части от страната.
В селищата непосредствено край река Дунав живеят власи, които са съхранили своя език и традиционна култура, но относителният им дял в населението на региона (около 0,5%) е незначителен.
Състоянието на полово-възрастовата и етно-конфесионалната структура на населението до голяма степен определят и характерните особености на образователната му структура. Делът на лицата с висше и полувисше образование е значително под средния за страната, докато делът на тези с основно и без образование е над средния за България. С относително по-благоприятна образователна структура е населението във Врачанска област, което се дължи и на наличието на филиали от ВУЗ в нейния център и концентрацията на висококвалифицирани специалисти във Враца и Козлодуй.
Полово-възрастовата структура на населението в региона се отразява и върху неговата брачна структура, а чрез последната и върху тенденциите в естественото му възпроизводство. Относителният дял на несемейните и разведените е по-нисък от средния за страната, докато делът на семейните и вдовците е над средния за България. С максимален дял са семейните и вдовците във Видинска област, което е отражение на влошената възрастова структура на населението й.
Северозападният регион изпъква с най-ниска брачност в страната (3,2‰), което е отражение на влошената полово-възрастова структура на населението му. Същевременно регионът се отличава с по-висока от средната за страната разводимост (1,16‰), което е показателно за стопанската ситуация в територията му. В Северозападният регион се сключват едва 5,7% от всички бракове в страната, но същевременно в територията му са отчетени 7,9% от разтрогнатите бракове в България. Над 50% от сключените и разтрогнатите бракове са отчетени в общините Враца, Монтана и Видин.
Застаряването на населението определя и ниската му раждаемост (7,3‰). Трябва да се отбележи, че раждаемостта в градовете (8,8‰) е по-ниска единствено в сравнение с Югоизточния регион. Това се дължи главно на концентрацията на основната част от демографските ресурси на Северозападния регион в градовете му. Този извод се потвърждава и от факта, че раждаемостта в селата от региона (5,1‰) е най-ниската в страната. През 1998г. в региона са родени едва 4387 деца, или едва 6,7% от всички в България. Около 45% от децата са родени в общините Видин, Враца и Монтана. Същевременно в общините Якимово, Чупрене, Чипровци, Хайредин, Ружинци, Ново село, Макреш, Грамада, Г. Дамяново, Бойница и Белоградчик са родени едва 6% от всички родени в региона. Това е доказателство за изчерпаните им демографски ресурси. С по-високи относителни стойности на раждаемостта се отличават общините Борован (10‰), Вършец (9,6‰) и Козлодуй (10,4‰).
Застарялата възрастова структура на населението в Северозападния регион е определяща за високата му смъртност. Стойноста й (19,5‰) е максимална за страната. Тя се определя от смъртността в селата (30,2‰), докато стойностите й в градовете (11,8‰) са под средните за страната. С по-висока смъртност от средната за региона е населението на Видинска област, докато с по-ниска от средната смъртност е населението на Врачанска област. С минимална относителна стойност е смъртността на населението в общините Враца (12‰), Монтана (14‰) и Козлодуй (15,3‰). Същевременно стойностите й в общините Якимово, Чупрене, Бойница, Ружинци и др. са над 30‰, което доказва задълбочаващата се депопулация в териториите им.
Застаряването на населението в региона и намаляващите раждания са основните причини за намаляването на детската смъртност през последните няколко години. През 1998г. тя достига 20,2‰ (17,1‰ в градовете и 26,5‰ в селата) и е значително над средната за България. По този показател Северозападният регион е на 3-то място след Югоизточния и Североизточния придунавски региони.
В резултат от негативните тенденции в раждаемостта и смъртността естественият прираст на населението в региона (-12,2‰) е с максимални отрицателни стойности в страната. В градовете той е –3,0‰ /по-нисък от средния за страната/, докато в селата стойностите му (-25,1‰) са максимални за страната. В региона няма общини с положителен естествен прираст на населението, докато с максимални отрицателни стойности е естественият прираст на населението в общините Якимово, Чупрене, Макреш, Ново село, Грамада и други гранични общини.
Населението на региона се отличава с относително висока миграционна подвижност (6,3%), което се дължи на неблагоприятната стопанска ситуация в територията му. През 1998г. регионът има положително миграционно салдо. Около 65% от изселилите се се заселват в други селища от територията на региона. Миграциите извън региона са насочени основно към град София. Същевременно от София са и основната част от заселилите се, което се дължи на заселванията на пенсионери в селските райони. Водещ е миграционният поток от градовете към селата в региона (38,5%), докато между градовете мигрират около 28,5% от мигрантите.
На територията на Северозападния регион живеят около 7,5% от заетите и 10,3% от регистрираните безработни в България. Поради специфичните стопански, природни и демографски условия, заетостта в селското стопанство и промишлеността е над средната за страната. През последните няколко години заетостта в промишлеността бързо спада, поради спада на производството в ХП и в други водещи промишлени отрасли.
ІV. Селища и селищна мрежа.
Селищната мрежа в Северозападния регион е изградена от 398 селища, от които 24 града и 374 села. До 1996г. самостоятелен статут имат 5 махали, 1 колиба, 1 гарово селище /Орешец/ и 1 манастирско селище /Клисурски манастир/. Всички те сега са със статут на села.
Средната гъстота на селищата е 3,8селища/100км2 или тя е под средната за България. Това се дължи на относително благоприятните почвено-климатични условия в региона за развитие на селското стопанство в миналото. С максимална гъстота са селищата вьв Видинска област /4,6/, докато с минимална гъстота са селищата във Врачанска област /3,2/. Тези различия подтвърждават направения извод.
Средната населеност на селищата в региона е 1491д. (1436д. в градовете и 665д. в селата) и тя е по-ниска от средната за страната. С максимална населеност /2032д./ са селищата във Врачанска област, докато минимална е населеността им във Видинска област /1003д./. Тези различия се дължат на различните стопански условия в отделните области.
Сред градовете преобладават тези с население до 10000д. /15 града/. Най-малките по население са Брусарци /1662ж./, Димово /1416ж./, Бойчиновци /2320ж./, Грамада /2265ж./, Чипровци /2715ж./ и др.
С население от 10000д. до 25000д. са градовете Берковица /15990ж./, Бяла Слатина /14970ж./, Кнежа /13500ж./, Козлодуй /15066ж./ и Мездра /12765ж./.
До 50000д. население има единствено град Лом /29060ж./.
С население над 50000д. са градовете Враца /73805ж./, Видин /61527ж./ и Монтана /50090ж./.
Поради нарастващата безработица, през последните 10 години намалява населението на всички градове от региона с изключение на Козлодуй. През 1998г. с положителен естествен прираст е населението само на Враца и Монтана, докато положително миграционно салдо имат градовете Брегово, Грамада, Козлодуй и Брусарци. Тези данни показват, че дори най-големите градове в региона вече не са привлекателни за живеене, поради което те бързо губят част от своето население.
За разлика от други региони на страната, в Северозападна България са твърде малко селата с повече от 3000ж. Такива са само Търнава, Арчар, Бутан, Гложене, Медковец и Селановци /единственото село в региона с население над 5000д./. Основната част от селските селища е с население под 500д., като това важи преди всичко за селата в пограничните общини.
В административно отношение селищата са организирани в 3 административни области и 33 общини /по 11 във всяка област/. Най-много са селищата във Видинска област /141/, докато в област Враца те са само 127.
